Малкият Содом

От автора, който дълбоко пронизва душата и извлича скрити и болезнени истини от нея, българската литература може с основание да очаква силни произведения, носещи суровия отпечатък на живота и трагичния дух на времето.

Разказите на Стаматова освен образната си изразителност притежават още едно важно качество - иронията. Тази ирония обаче не е особено деликатна; тя не се проявява като при западните писатели в мимолетни или едва забележими намеци. Напротив, тя е ярко изразена, наситена със злост, понякога дори брутална. Изразява се чрез груби, неблагозвучни фрази с аромат на дим, коняк и тютюн. Те носят звука на живото слово на Стаматов – блестящо, парадоксално и дръзко-песимистично както у някой хъш след прочитане на Шопенхауер или страстно говорещ библейски пророк в кръчма по време на игра покер. Всеки негов остроумен афоризъм ни представя пред разпален образ: човек с чаша в ръка, възбуден от своя поглед изпълнен с живот, нервното му лице и лютивите устни излъчват нещо уникално в цялостната му същност – той остава крайно симпатичен дори когато изпитва горчиво раздразнение.

Симеон Радев