Дон Жуан

Заглавието на текста предполага, че става дума за малко известен аспект от творчеството на прочут писател. В конкретния случай това е валидно само частично, тъй като „Дон Жуан“ представлява първото запознанство на българския читател с изключителната работа на Байрон. Този велик английски романтик остава почти непознат в България поради факта, че значителна част от неговите произведения все още не са преведени на нашия език. Достатъчно е да споменем известните му романтични поеми като „Гяур“, „Корсар“ и „Мазепа“, както и творбите от последния му период - “Бепо”, “Пророчеството на Данте”, “Видението на Страшния съд” и други.

Приемането на Байрон в България – един от най-влиятелните европейски поети – представлява непрекъснато усилие за навлизане в неговия богат и сложен свят, което досега не е довело до съществени успехи. През последния век, след като българският художествен превод започнал да се утвърдява, броят на значимите преводи от Байрон е много ограничен. Сред тях можем да посочим предимно "Шильонският затворник", адаптиран от Д. К. Попов (макар този превод вече да изглежда остарял), както и интерпретацията на Гео-Милев относно драматичната поема "Манфред".

С настоящия пълен поетичен превод у нас сатиричният епос "Дон Жуан" открива широко врата към името на Байрон - име, в което се срещат революционерът Мисолунги с гениалността му като poet; болезнено чувствителният романтик и блестящият критик против угнетяването и несправедливостта.
Симеон Хаджикосев