За свещените крави и качеството на дните

Промоцията на българския книжен пазар стартира на 1 юли 2006 година с публикуването на книгата-албум "За свещените крави и качеството на дните", създадена от фотографа-пътешественик Юлиан Ангелов. Тази творба включва девет различни раздела, в които се разглеждат културата, ежедневието и интересни факти за хората в малко известни региони на Индийския субконтинент. Сред тях са Ладакх – предишната западна част на Тибет, сега област в Кашмир, Непалските градове Катманду и Бхактапур с техните древни храмове, царството Сиким с рододендроните си и величествените планини, Делхи, еротичните храмове в Кхаджурахо, Ришикеш - световноизвестния център за йога и аскетизъм, Агра и Фатехпур Сикри със своите забележителности като Тадж Махал.

"За свещените крави и качеството на дните" е иновационно фотографско издание за България. Именно визуалният материал придава уникален характер на книгата и я поставя сред висококачествени туристически публикации. В последно време малцина български фотографи имат възможността да прекарват шест месеца в далечни райони като Индия или Хималаите; затова авторът предлага редица впечатляващи снимки от по-малко посещавани места и уникални моменти от живота там.

Някои фотографии дори са получили награди от конкурси и са представяни по време на множество изложби след завръщането му от Азия. Освен описанията си за пътуванията, авторът добавя бележки относно различни аспекти от културния живот във височинния регион – ежедневие-то на индуистките аскети, вярванията както у будисти така у индуисти и мюсюлмани. Всички тези тематики са представени по живописен начин под формата разказвателен стил насочен към широка аудитория заинтересована от Изтока.

Части от текста - особено тези посветени на Ладакх или свещения мюсюлмански град Агра - вече бяха публикувани в списание "Съвременник", получавайки положителна оценка.

В България обаче има утвърден стереотип относно Индия: повечето писатели акцентират само върху храма-тайнства-и духовността без да задълбават извън познатото им пространство. Това не е учудващо предвид краткия период прекаран там; много автори никога не успяват да видят страната извън луксозните хотели или популярните атракции. Но истинската природа нa Индия е многолика; тя заслужава повече внимание отколкото просто добри или лоши оценки.

Затова Юлиан Ангелов търси баланс между удивлението спрямо колоритното индийско всекидневие और личните преживявания през времето прекарано сред "тъмна Индия". Чрез културния шок той запознава читателя с реалностите около него: фокусиране върху индийските факири-дупликати́ , бюрократичната немощ , препълнеността n автобусчика който возят четири души при максимална вместимост две над метър петдесет., крадливите маймуни уличките изпълнени със свещени крави правейки задръствания даже في столицата."