Колапсът. Човешките общества между успеха и провала

Една от ключовите поуки, които можем да извлечем от колапсите на древни общества като маите, анасазите и обитателите на Великденския остров, както и от неотдавнашния разпад на Съветския съюз, е, че бързият упадък може да настъпи само едно-две десетилетия след пика на населението, икономическото благосъстояние и мощта. В този контекст траекториите на тези цивилизации не съвпадат с типичния процес на стареене при индивидите, където упадъкът става постепенно. Причината за това е ясна: максималният размер на населението, богатството и ресурсната консумация водят до значително влияние върху околната среда. Това означава риск от превишаване на наличните ресурси в даден момент. Затова не трябва да се учудваме, че общественият упадък често идва веднага след периоди на възход.

Въпросът дали колапсите в миналото имат аналогии днес и какви уроци можем да научим от тях всъщност не подлежи на обсъждане; той е почти риторичен. Подобни явления са наблюдавани наскоро и вероятно ще продължат да се случват в близко бъдеще. Истинската дилема остава: “Колко още държави ще преживеят подобен крах?”