Реквием за Търнов

В българската живопис темата за "националната традиция" винаги е предизвиквала особен интерес. Изглежда, че влиянието на "европейската линия", започнала през Възраждането, не е успяло да прекъсне дълбоките ни връзки със средновековната култура. Интересно е, че възходът на "родното" настъпва в период, когато модерните европейски течения вече са навлезли в нашето изкуство. Напротив, стилове като сецесион, символизъм и експресионизъм се утвърдиха именно благодарение на тази тенденция и преодоляват етнографския академизъм от началото на века. Този национален подем всъщност е типичен за много млади народи в Европа. Когато през 60-те години у нас каноните на социалистическия реализъм биват нарушени, търсенето на „национален стил“ става водещо направление както в живописта, така и в графиката и монументалното изкуство. Разбира се, романтичните представи на художниците относно миналото и техният „художествен гений“ играят важна роля във формирането на този стил; обаче не трябва да пренебрегваме друга значима причина - по времето когато „модерното“ среща затруднения, „националното“ служи като удобен механизъм за маскиране пробивите в “академизма”. Художниците намират вдъхновение в иконографията и фреските или пък ярките цветове на народните тъкани и възрожденската дърворезба. Тази интензивна работа доведе до съществени пластични открития, които легитимираха новаторските направления в нашето изкуство.

Григор Спиридонов бе един от малцината творци, които приемаха концепцията за "национален стил" сериозно – не просто като повърхностна идея. През последните тридесет пет години неговият художествен свят следва принципите на средновековната живопис. В творчеството му присъстват цитати от различни периоди; но най-важното е неговото проникване във спиритуалността от Средновиетиета – той черпи вдъхновение от светлости личности като Йоан Кукузел или Патриарх Евтимий. Неговата серия от двадесет платна е посветена на Велико Търново – разгледано като крепост на духовността у българския народ и тяхната борба срещу чуждото потисничество.

Образите там надминавт архитектурния аспект; те представляват свети българи чиито мощи продължават да вдъхновяват града си и жителите му дори днес. Григор Спиридонов сякаш разполага между сенките им в един град-визия където историята оживява при всяка крачка - място пропито с болка и радост; тук изкуството символизира духовно усъвършенстване повече отколкото просто визуално постижение.

От стилистична гледна точка тази живопис трудно може да бъде обвинена за директно копиране към средновековни образци: традицията не се интерпретира само чрез формални модели а преминава през индивидуалността و чувствителността щом нейния автор.
Както при класическите изображения очите привлекателно хипнотизират зрителя въпреки самодоволната им погледност навътре към висшия идеализъм който притежават персонажите подобие призрачности произлизашти отвъд познатото виждане.

Серията картини наречена “Реквием за Търнов” демонстрира нагласата му: това по същество представлява почит към духа Българска - създателен талантлив чист велик.”
Иван Маразов