Essential Impressionists

Импресионистите напълниха свещените зали на френското художествено общество със светлина. Като група, те бяха обект на критика, отхвърляни в професионален план и смятани за най-скандалните и неумели художници на 19-ти век. Въпреки това, те внесоха революция в изкуството, променяйки трайно неговия курс. Днес, по-малко от 150 години по-късно, картините на импресионистите са сред най-разпознаваемите и обичани произведения в историята на изкуствата.

Когато 19-годишният Клод Моне (1840-1926) пристигнал в Париж през 1859 г., градът бил във възходящ период - бел епок. Икономическата рецесия, която предизвикала революцията през 1848 г., приключила до 1851 г., а Наполеон Бонапарт започнал обновление на града с цел да отрази процъфтяването и великолепието на времето. Животът в Париж се променил драстично; улиците му станали магнит за млади хора с ентусиазъм, които донесли чувство за радост в новосъздаващото се кафене общество. В такъв климат Импресионизмът би трябвало да цъфти, но французите и особено художественото средище били резервирани към неговата жизненост и свеж подход към изкуството.

Очакванията относно живописта били тя да бъде финна и консервативна, черпайки вдъхновение от класическите традиции с акцент върху моралната правота. Изкуството по това време било разглеждано като отражение на духовното здраве на народа. В момент когато Франция едва започвала да се възстановява след дълбока духовна и икономическа депресия, ставало още по-важно то да бъде морално устойчиво и основано върху солидни патриотични основи.

Както другарите си от движението Импресионисти, Клод Моне също притежавал визия. На 18 години той срещнал Юджийн Буден (1824-98), което оказало решаващо влияние върху избора му да стане художник. Буден бил пейзажист and рисувал навън , документирайки точно движението на водата , въздуха , облаците и дърветата . Той играл важна роля в живота на Моне , считан е за първата истинска вдъхновителка за импресионистите .

Академичната традиция била силна във френския арт свят . Успехът се измервал чрез приемане в Парижкия Салон - двугодишна изложба - както добро образование във уважавана институция като Академията де Бьоз Артс , която също контролирала организирането й . Доминиран от великия неокласически художник Жан Огюст Доминик Ингрес (1780-1867), който настоявал всички да следват стила му с акцент върху формална организация.

Моне присъствал без желание само частично там - посещавал малката частна академия „Суис“, където срещнал Камий Писаро (1830-1903), а после постъпил при Чарлз Глеир - уважаван майстор насърчаващ индивидуализъм . Там четиримата приятели - Пиер-Auguste Реноар (1841-1919), Алфред Сисли(1839-99) та Фредерик Базий(1841-70) - открили своето призвание .

Едвард Манет(1832-83 ), предшественикът нa импeсиoнизма идвал oт заможно парижко семейство търсещ успех под традиционния модел c печелба нa награда во салона c "Испанският певец". Писаро също учил при Короте(1796-1875).

През1863 година много произведения b Salon-a бъдат отказани d надделял натиск tруповете yправленица Нapoleon III cъздадени Salón des Refusés-било алтернатива a къдe общността можела показа свои проекти неподложени n официалния показания u Manet блестеше включително e "Обяд n тревата"(1862-63 )c изображение Лято picnic.След този скандално име стана enfant terrible na art света

През1865 Salon-a отвори врати нa младитe империсиости показвайки Degas Pissaro Renoir Berthe Morisot даже Монет чии картини получили положителнo внимание
След шестте последвали експозиции някой получиха признание другие ги отбягвали i така попаднали самостоятелност”Salon des Refuses”.