Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато привлекателен актьор играе ролята на Хамлет. За мен това е обида към същността на персонажа. В миналото, този образ е бил свързван с добрия вкус, възпитанието и външния вид на изпълнителя (по времето на романтизма). Значението на Хамлет по този начин се търсело предварително, а не толкова в драматичната динамика.

Наистина, интелектуалният заряд в „Хамлет“ значително надминава произведенията на другите автори от Елизабетинската ера, но това не е основната сила зад трагедията. Смятам, че Хамлет представлява повече човек отколкото принц.

Има още един аспект, който го поставя начело сред класическата драма: неговият неспокоен дух и нетърпимост към заобикалящия свят; терзанията му относно несъвършенството („разглобеност“) както и самокритиката му. Сюжетът представя постоянен конфликт с "този чужд свят безсмислен и плосък"... Душата му страда от предчувствието за горчивата истина около смъртта на баща си и новата женитба на майка си. Тази реалност сама по себе си носи голяма част от истината – появяването на духа му не е необходимо да разкрие всичко.

Той притежава дързостта и смелостта да ПРОЗРЕ всичко! Духът живее в него! Хамлет представлява много повече от мертвия си баща. Той дръзва да ПРОЗРЕ истината и така подписва собствената си смъртна присъда. На свой ред, хора като Хорацио, Марцел и Бернардо нямат тази храброст — подобно сме всички ние — затова оставаме живи. А вие зрители имате ли куража да последвате примера на Хамлет? Да прозрете напълно несъвършенствата в нашето общество и да чувствате болка заради тях като него? Аз лично нямам тази пълна смелост. Затова не мога да бъда Хамлет. Както желаете мислете за себе си.
Вили Цанков