Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос

През продължителния период на османското господство българският народ проявява решителна съпротива срещу завоевателите. Известни са множество бунтове, въстания и заговори, които обикновено имат локален характер и се случват спонтанно, без предварителна подготовка или организация. Силите за опозиция както на българите, така и на другите балкански народи са крайно ограничени, което не им позволява да устоят успешно на нашествениците. Заради това те търсят надежда във външната помощ. Първоначално погледите им са насочени към Австрия, а от началото на XVII век - основно към Русия. Руският царствен род умишлено подхранва тези очаквания. Още през XVI век Иван Грозни открито изразява намерението си да освободи балканските православни християни, като заявява ясно целта си да избави Цариград от османската власт. На тази база възниква известната легенда за Дядо Иван. Подобен курс в руската политика става още по-осезаем при Петър I и Екатерина Велика, които значително увеличават силата на Русия и допълнително засилват натиска върху Османската империя.