Цената на безсмислието

Всеки човек поне веднъж или два пъти е имал съмнения относно собствената си интелигентност. Много от нас вероятно никога не са се замисляли за това, докато други се възприемат като умни. Редките случаи на самоосъзнаване обаче показват, че тези хора не могат да бъдат наречени глупави, щом осъзнават недостатъците си. Лично аз честичко съм размишлявал над този важен въпрос и съм установил, че отговорът му зависи от контекста и сравненията.

Един ден Жан-Жак Русо и Волтер вървели заедно и по време на разговора Жан-Жак изразил мнението си: "Човешкият живот е много труден". На което Волтер му отвърнал: "В сравнение с какво?". Удоволствие ми носело, когато ми хрумне остроумие или харесвам реплика от моите пиеси. Но в моменти на размисъл все пак помня думите: "Животът е бродеща сянка, жалък актьор, който играе до последния миг на сцената и след това заглъхва." Той представлява приказка, разказана от един идиот - шумна и безсмислена... И тогава осъзнавам защо Толстой не можел да търпи Шекспир; той дори изпитвал неприязън към Бетовен и неговата провокативна Кройцерова соната.