София- Берлин

Съмнителни индивиди в метрото

Чух, че е възможно да нападнат метрото,
затова трябва да бъдем особено внимателни.
Започнах да търся лицето на злодея
и във всеки нос виждах знак за опасност.

Първият беше мъж с черен мустак -
чудех се какво ли крие в своята тъма раница?
Другият до него ми напомняше на влак,
задъхан, като стоящ между Пакистан и Индия.

След това забелязах един - сякаш блажено затворил очи,
представях си го как язди с базука из Сахара.
Написът на тениската му не личеше много,
но успях да разчитам думите - kami... ka... ze.

За другия чувствах необходимостта да съм предпазлив -
беше леко набит, като човек натоварен с експлозиви.
Вече осъзнавам: страхът ме кара да остана човек
и виждам зомбита в образа на всеки около мен.

Сега този отсреща следи внимателно моето поведение.
Разбирам, че всички ние сме достатъчно подозрителни,
заглеждам се в стъклената повърхност – непреклонен в съмнението –
"Какво ако моята раница избухне!"