FaceБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус

В началото беше словото! Такова слово, което накара галактиките да се разпръснат в различни посоки. Те продължават да бягат и днес...

След публикуването на първата ми книга „Faceбуки” през октомври 2010 г., получих безброй предложения за смешки и шеги, че отдавна не следя кой какво изпраща. Публичната ми страница в социалните мрежи започна да живее свой собствен живот, или по-скоро животът на почти 40 хиляди нейни последователи. Често се чувствам просто един от тях – нито повече, нито по-малко. Затова в тази нова книжка акцентирам само на оригиналността на интерпретациите си. На всеки, който е открил себе си сред ежедневните публикации, уверявам, че съвпадението никак не е случайно. И разбира се, искрени благодарности за постоянната подкрепа.

Оказа се, че постингите от предходната година – с малки изключения – остават напълно актуални и за настоящата. Може би тайната зад предсказанията на малкия Нострадамус е именно късата памет. Имало е случаи когато казвам относно политиката: ако работата на българските мъже бе толкова кратка колкото паметта им, щяхме вече да сме изчезнали като народ. Но все още съществуваме вероятно благодарение на смеха ни; иначе няма как да обясним оцеляването си в условията, при които правосъдната система – предназначена да осигурява справедливост – засега я заменя здравеопазването.

Любен Дилов-син