Лъжата: Бойко, Георги и разни негодници Кн.3

След като приключих с втората част на "Лъжата", почувствах умора не толкова от многото написани страници, а по-скоро от дълбокия мрак, който беше пропитал текста. Признавам, че си мислех как едва ли ще се захвана отново с подобна авантюра, която е неподходяща за редакторския ми статус.

Но изведнъж 2011 година донесе непредвиден обрат, който завладя сърцето ми и направи всичко онова, което досега натискаше тревожния ми живот, да изглежда като детска болест – нещо, което може да бъде облекчено с мокра кърпа и аспирин под грижите на майка.

Единственото постоянно останало при мен са думите. Думите, които години наред използвах за да замесвам тестото на моя хляб. Смятам тази част от "Лъжата" да посветя на бавната смърт на независимите медии.

По принцип не съм тъжен човек; преминал съм през много трудности в живота си. Вероятно това е станало и благодарение на Божията помощ. Веднъж в интервю попитаха дали вярвам в Бог и аз отвърнах, че въпреки възпитанието си в безбожие от Комсомола, всъщност съм един атеист с вярвания към Господа.
Тошо Тошев