Кан Тервел - кошмарът на Халифата

"Кан Тервел - кошмарът на Халифата" представлява документално-исторически роман, написан от Емил Димитров, роден през 1954 г. в град Добрич. Авторът притежава висше военно и юридическо образование и е публикувал анализи по геополитика и военнотехнически теми в издания на Министерството на отбраната на Република България, както и разкази и статии за правото в местния печат.

Тази творба е посветена на едно от най-забележителните събития в европейската история - разгрома на арабската обсада над Константинопол през 717/718 г. Халифатът, основан от Мохамед, триумфално владеел територии на три континента и под негово влияние попаднали множество народи и стари империи. По времето на халифите Сюлейман Абд ал-Малик (685-705) и Уалид ал-Малик (705-715), ислямският свят започнал инвазия към Афганистан и Северна Индия, стигайки до днешен Пакистан. В Северна Африка арабските конници достигнали бреговете на Атлантическия океан, а Гибралтар не се оказал пречка за техния флот при навлизането им в Европа. За кратък период те успешно завладели варварските кралства в Испания и Южна Франция.

Същевременно Източната Римска империя – известна днес като Византия – била подложена на атаки от арабите. Между 674-678 г., столицата Константинопол преживяла тежка блокада. През 717 г., халиф Умар ибн Абдул-Азис (717-720) мобилизирал значителни ресурси за организиране мащабна военна операция срещу града, който бил обкръжен по суша и море. Студената зима довела до глад και болести сред обсадените войски.

Въпреки трудностите изходът от този сблъсък остава неясен докато армията начело с кан Тервел не се включила активно във войната, променяйки хода й радикално. Благодарение именно на българите обсадата над Цариград била прекратена, а опити за нова инвазия от страна на арабите никога повече не били предприемани през Балканския полуостров.

През почти цял век учени от България и Източна Европа доказват значението победата при Тервел има за спиране нахлуването исляма към централната част на старият континент; въпреки това много малко хора запознати със западното историческо познание признават ролята му като спасител для Европа . Често без основателни причини твърдят че Карл Мартел спрял армиите след битката при Поатие през октомври 732 година , но всъщност това било само една рутинна акция пред управителя абд ал Рахман , а франките осъзнали успеха си чак когато видели как враговете вече са се оттеглили .

Романът попълва важен пропуск относно величавото дело нa кан Тервел , което му заслужено нарежда място сред великите личности в европейската история."