Аз бях в разузнаването + CD

Съдбата на разузнавателните офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената война напомня историята на българските военни при цар Фердинанд. През 1913 година, армията ни е унищожена от съюзниците Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция предават България след фатални решения от страна на главнокомандващия, които водят до Първата национална катастрофа.

Но дали кадровите офицери от Царство България носят вина за това, че през Балканските войни са под командването на един авантюрист? Те се бореха за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а не за личната изгода на монарха. Нима трябва да бъдат осъждани офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, които проливаха кръвта си за Родината по време на Първата световна война, изпълнявайки заповеди довели до Втората национална катастрофа?

След като правителството начело със Станишев отвори архивите свързани с външното разузнаване в региона и направи паралел между политическата полиция и разузнавателните служби, осъзнах колко важно е да говорим открито.

Това представлява предателство спрямо онези хора, които вложиха всичките си усилия в защита интересите на България в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят около 30 000 българи, докато славянското население в Република Македония е почти изцяло българско – около 90 процента. Независимо от политическия контекст у нас през XX и XXI век, целта пред нашето разузнаване беше ясна: да опази етноса ни от асимилация; да гарантира човешките му права; както и да подкрепи дипломацията относно международизацията на българския въпрос в Югославия.

Затова реших: хората трябва да знаят какво върши един офицер от Националната разузнавателна служба в градове като Скопие, Белград, Прищина или Сараево.

Велизар Енчев
Доктор по международно право и международни отношения