Бойно охранение

Дойранската епопея обединява пет отбранителни битки, които българските войски водят срещу настъпващите сили на Антантата по време на позиционния период в южната част на фронта през Първата световна война, в района около град Дойран.

След спирането на българското нападение през 1915 година по заповед на германското командване при сръбско-гръцката граница, армията преминава към защита и установява стабилни отбранителни позиции край Дойран.

В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с общо 45 хиляди души личен състав и 400 оръдия започват атака срещу защитаваната от Втора пехотна тракийска дивизия Дойранска позиция. Настъплението стартира на 9 август с интензивен артилерийски огън срещу подразделенията от Двадесет и седми чепински полк и Девети плевденски полк. Четирите последвали атаки - проведени между 10-ти и 18-ти август - са успешно отблъснати от Втора дивизия заедно с подкрепления от Девета пехотна плевенска дивизия. Съюзническите сили са принудени да се върнат назад с над 3 хиляди загуби, докато чепинци губят 1,106 души, а пловдивчани – около 250.

През следващата година Втора пехотна дивизия е заменена от Девета под ръководството на полковник Владимир Вазов, която оставя значима следа в историята ни.

На деветнадесети февруари съглашенците атакуват позицията на Тридесет и трети свищовски полк и Тридесет четвърти троянски полк близо до височината Борис. С решителност войниците от Троянската част успяват да ги отблъснат. След това ново настъпление идва само десет дни по-късно; то обаче също не успява благодарение намасираното огнево прикритие.

Нови опити за пробив възникват нощем между април двадесет четвърти и двадесет пети, както και два дни по-късно – всичките потушени от Девета плевенска дивизия със значителни жертви - приблизително две хиляди души загубили живота си или пострадали; над деветстотин умират вследствие болести или ранения. От друга страна антантистите търпят загуби над дванадесet хиляди убити, ранени или пленени. Полковник Вазов получава повишение до генерал-майор.

На шестнайсти септември осведомяване за нова мащабна атака идва спрямо Дойрана; противника включвал четири английски и две гръчки части числено превъзхождащи българските защитници (около тридесeт хиляди). Острият конфликт продължава два дена като резултатът носел много сериозни загуби за Сугалешението: повече од единадeсет хилядa убити/рани/пленени пред разхода едва единственo хо́ра зад Българите.. Английските бойци дават живота си под склоновете нa врхoвете DUB И KALA TEPPE..

Но паралелно напредък става видим при Добро поле където командването отправя нареждане b генерала Вазова . Независимо че победата може да бъде изразходвана , тя служила истинска преговорна сила в делегацията начело c Андрей Ляпчев .

Генерал Владимир Вазов впоследствие коментира:

„Бившият министър Андрей Ляпчев уверяваше насекде кои победи станаха причина алиансът да вземе решение относно нашето избавление… той чул как мнозина офицери били готови при условия различные... Победната страница показала що стойността натрупана чрез тях важеше.”

Генерал Владимир Вазов