Език - тяло - случай. Киното в търсенето на смисъла

Михаил Ямполски е роден в Москва през 1949 година. През 1971 г. завършва романо-германския факултет на Московския педагогически институт и става кандидат на педагогическите науки, а по-късно получава докторска степен по изкуствознание. Работил е като научен сътрудник в Лабораторията за посткласически изследвания към Института за философия на Руската академия на науките.

От 1992 година той заема позицията професор по сравнително литературознание, руски и славянски изследвания в Нюйоркския университет. Ямполски е автор на множество трудове в сферата на културологията, философията, семиотиката, както и теорията и историята на киното. Сред неговите публикации са книгите „Видимият свят: Очерци върху ранната кинофеноменология“ (Москва, 1993), „Паметта на Тирезий: Интертекстуалност и кино“ (Москва, 1993), „Демонът и Лабиринтът: Диаграми, деформации, мимезис“ (Москва, 1996) и „Безпаметството като източник: Четейки Хармс” (Москва: НЛО, 1998).

През 2004 година получава наградата на името на Андрей Белий за хуманитарни изследвания с книга си „Физиология на символическото: Завръщането на Левиатан - Политическа теология, репрезентация на властта и края на стария режим“ (Москва: НЛО).

Неговата последна книга съдържа статии относно киното от последните две десетилетия; най-ранният текст датира от 1982 г., а най-свежият – от 2003 г.