Литургическо богословие

Книгата "Литургическо богословие" е дело на един от най-изтъкнатите членове на Парижката богословска школа, протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983). Тя съдържа две основни изследвания: "Въведение в литургическото богословие" и "Евхаристията - тайнство на Царството". Първата част представлява дисертация за придобиване на докторска степен по богословие в Православния богословски институт в Париж, защитена през 1959 г. Втората работа, която авторът описва като "серия размисли относно Евхаристията", завършва през 1983 г., малко преди неговата смърт.

Темата за литургическата криза, която стои в центъра на разискванията и размислите му, остава актуална и днес. Основавайки се на принципа „законът на молитвата е законът на вярата“, отец Шмеман свързва решението на тази криза с учението за евхаристийната еклисиология. Според него събранието на Божия народ е първоначалната форма на Евхаристията, а самата Евхаристия е основополагающа форма за Църквата.