На ръба на света

"Под купола сме всички, Пиеро...
Намираме се в цирка на Живота,
изваяни от чам или ребро
от един самодоволен Господ с брада.
Въртим се в кръг по цветния манеж,
умираме и сменяме костюмите си,
за да възкръснем в тялото на младеж
или девойка. Весим се на думи
и изпълняваме удивителни акробатични номера,
както в преносен смисъл, така и буквално.
Изтръгваме бедните си сърца
и ги заменяме за метален отпадък. А лъвът,
оплешивял от стреса и с опашка,
осквернена от бурната игра, ни наблюдава жално.
Не е случайно белият флаг над купола
и не напразно плачем...
О мой нещастен Пиеро,
безмълвен разказвачо на съдбата...
Понякога ми изглеждаш като Бог,
загубил се сред живота тук долу."