Ключът на мрака Кн.2 от Трилогия на мрака

"Ключът на мрака" е произведение от рядък и застрашен жанр, което не може да бъде описано напълно с нито едно определение и винаги остава близо до реалността: истинска Нова Ренесансова Епопея, в която Ирационалността най-сетне сякаш намира своята дългоочаквана корона. Това е странно романтично-релативистко пътуване от сърцето на Венеция - Двореца на дожите - до най-затънтените ъгли на "Специалната теория на относителността". Самият Алберт Айнщайн, както и още шестима значими гении, които се завръщат от забвението в изненадващи физически проявления, преобразяват фантастичния сюжет на романа в ярък калейдоскопен трактат: новаторски интерпретации на "Седемте Ангела на Апокалипсиса" (от Откровението на Св. Йоан).

В първата част от "Трилогията на Мрака", авторът изгражда хармония чрез безкрайни езотерични и окултни символи; във второто произведение обаче става дума за Храм на Релативната физика. Главният герой Курт се появява само кратко в края – той е постоянна опора или вдъхновение за останалите персонажи – като прави единствения категоричен жест сред хаоса от теософски концепции, който сигнализира неговото повторно раждане като контрапункт към основния герой Ливио, носещ всички белези на Високото Възраждане.

Може ли Мракът да служи като ключ към древните и новите пророчества? Тук думите са недостатъчни. Единствено бурното им преосмисляне, свидетелстваме му тук, може да утвърди Реалността пред подсъзнателното просветление.

Романът е загадъчен и херметичен; зловещо красив през призмата на релационизма. С непреодолимата си светлина той ще бъде оценяван само като гримоар подходящ за Новото Хилядолетие.
Габриел Абсенти