Българските кортици

Темата за кортиците в България все още не е изследвана в дълбочина. Тя представлява интерес за различни групи, включително служителите на Българската армия и Министерството на вътрешните работи - офицери и курсанти, както и за запасни офицери, колекционери от страната и чужбина, антиквари, майстори на оръжие, историци, музейни специалисти и художници-илюстратори. Освен това темата привлича вниманието на патриотично настроени български граждани у нас и зад граница.

Обективните промени в новата българска история през кратки периоди с често противоположна политическа ориентация - към Русия или Германия - оказват влияние върху кортиците, които са приемани на въоръжение по време на различните исторически етапи. Най-разпространеното разделение сред тях е "царски" срещу "социалистически". Пълната смяна на ценностите и отрицанието на наследството от миналото се отразяват негативно както върху документалната база и литературните източници, така също върху самите кортици като предмети с обществено значение и част от материалната култура. Особено важна е ситуацията с "царските" кортици, които след 10 ноември 1989 г. започват да се появяват пред широката публика едва след шестдесет години забвение.

Красотата им като част от т.нар. "бяло" оръжие плюс връзката им със военната униформа правят тези изделия желан обект за колекциониране както у българите, така и у чужденците; затова те достигат високи цени. Кортичките най-често са произведени в известния немски град Солинген – един от водещите световни центрове за хладно оръжие. Нямам информация дали конкретни модели български кортици са били продавани чрез аукционни къщи като “Sotheby’s” или “Lanz”, но вече има запитвания относно продажби онлайн.

Интересът към българските кортики расте сред патриотичните организации като НД "Традиция", Съюза на антикварите в България и други подобни структури след откритостта на страната ни към света; промените в законодателството дават възможност за разширяване на културния обмен. Очаква се българските кортики да получат заслужено място във богатото ни културно-историческо наследство както у нас, така също извън пределите му.