Обърни се със смях назад

„Обърни се с гняв назад“ е английски филм, в който участва Ричард Бъртън и който е адаптация на пиесата с едноименно заглавие от драматурга Джон Озбърн (да не се бърка с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, чийто пълно име също е Джон). Премиерният показ на филма е през 1959 година – една година преди моето раждане, и той става символ на поколението на „сърдитите млади хора“. Днес, ако те са все още живи, вероятно вече са превърнати в „съдии старчета“ в холивудска комедия.

Като малък не бях сред сърдитите; дори като юноша оставах такъв. В живота си винаги бях усмихнат млад човек, понякога без причина. Учителката ми в прогимназията ме изпращаше навън от класната стая със забележка: „Какво толкова се смееш! Иди навън да се насмееш и после можеш да се върнеш!“. Прекарвах известно време коридора, след което прилагах старата стратегия – връщах се уж сериозен и веднага започвах пак да се смея.

През моята младост времето беше изключително сериозно – период на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци, свръзано с речи и конгреси. Но никога не вземах нито времената насериозно, нито себе си.

Започнах да уча журналистика с голям ентусиазъм и скоро осъзнах, че това не ми подхожда. Как бих могъл като весел Смехурко да покривам митинги и конгреси или да преразказвам речите на важните другари? Затова избрах най-неформалната роля във вестникарството – фейлетонист. И така работя вече повече от тридесет години.

В професията успях значително - никой не ме приема насериозно. Нямам костюм или вратовръзка; няма служебна кола с шофьор за мен; кабинетът ми пък e напълно отсъстващ от титли или дипломи.

Литературните критици гледат леко присмехулно на творчеството ми - наричат го повърхностен фейлетонен стил без дълбочина или психологическа сложност. За дълбинни анализи могат спокойно да потърсят Достоевски или Джойс; при мен обаче ще намерят хумористична нотка.

Не само че не отбягвам фейлетона - гордея се с него! Фейлетонисти са били също Ботев, Алеко Константинов, Райко Алексиев, Радой Ралин и Станислав Стратиев. Не твърдя че имам техния талант , но всички сатирици говорим един език — този на хумора.

Обичам фейлетона — пиша по един дневно или седмично; предполагам че до момента натрупаното количество текстове надхвърля няколко хиляди за тези тридесет пет години. Тази книга съдържа малка част от тях.

Фразата "фейлетон" идва от френски термин за лист — това му е основният недостатък: щом бъде написан и публикуван във вестника , той сякаш изсъхва моментално . Все пак има произведения на майстори-фейлетонисти , които остават свежи завинаги . Те ни позволяват чрез тяхното творчество по-добре разбере миналото .

Искам моите стари фейлетони , подредени обратно (заедно със заключителните бележки), да рисуват картина за годините когато започнаха трансформации у нас .

С усмивка поглеждам назад към всичките преживели моменти ; надявам читателите вместо това също така весело взглядат напред!

Приети шеговито , животът изглежда много по-приятен !