Мияу / Марианела

"Мияу"
Запознайте се с фамилията Виляамил, където съжителстват стремежът към аристократична изтънченост и тежката бедност, висшият морал и дяволските искушения. Дон Рамон Виляамил напомня на Дон Кихот, но вместо вятърни мелници той се бори с непреодолимите пречки на бюрокрацията, семейството, корупцията и финансовата несигурност. Само два месеца преди пенсионирането си той губи работата си като данъчен инспектор. От този момент нататък започва да се бори за своето достойнство, опитвайки се да възвърне позицията си и да запази социалния статус на семейството. Съпругата му доня Пура е единствено заинтересована от посещение на операта и показване на предполагаемото богатство. Когато разполага с пари, ги харчи за ненужни вещи и дрехи; често прибягва до заемане на средства за покриване на сметките. Заедно с тях живеят сестра й, дъщеря им и внукът Луис - синът на починалата им по-голяма дъщеря. Един от приятелите на момчето нарича семейството "Мияу" заради котешките черти у жените там и така всички започват да ги зоват по този начин. Накрая в дома им влиза зетят Виктор – баща на Луис, който носи със себе си изкушението, греха и конформизма...

Виляамил полага усилия винаги да бъде праведен. Но скоро разбира, че правилното действие понякога може да бъде глупаво решение срещу корумпирана система – особено когато тази корупция прониква чак до неговото семейство. Романът написан от Перес Галдос представлява една от ранните интерпретации в европейската литература относно конфликта между индивида и обществения механизъм – самотника борещ се срещу корупцията и бюрократията.
Този роман впечатлява със своя трагичен заряд и задълбочени духовни послания.

„Марианела“
Романът проследява историята на бедната Марианела - сираче с неугледна външност но голямо сърце - както любовта ѝ към Пабло: слепият единствен наследник на богат земевладелец. Той също чувства привличане към нея. Изоставената Нела (както я нарича младежът), която е самотна и считана за безполезна от околните е негов водач; той вижда света през очите ѝ . По появата си доктор Теодоро Голфин вдъхновява надеждата у Пабло , че ще прогледне . Това обаче терзае душата й — тя желае той да възвърне зрението си , ала страхува се какво ще стане след това ...
Ако зрението ни не успее да улови истинската същност около нас , защо тогава ни е нужно ?