Места на памет Т.I: От републиката до нацията

Местата на памет представляват основно останки. Те са крайна форма, в която съществува осъзнаване за отбелязване на историята, наложена от самата нея, тъй като често остава пренебрегната. Това понятие възниква след деритуализацията на нашия свят и води до формирането и поддържането на изкуствена общност, стремяща се към трансформация и обновление. В този контекст новото обикновено е поставено над старото, младостта над зрялостта, а бъдещето пред миналото. Музеи, архиви, гробища и колекции; празници и годишнини; договори и протоколи; паметници и светилища - всичко това са свидетелства от различна епоха, които създават усещане за вечност. Оттук произтича носталгията около тези свещени, патетични и дори стряскащи инициативи.

Местата на памет получават своето значение от убеждението, че спонтанната памет липсва – необходимо е да се изградят архиви, да се организират годишни чествания или да се произнесат надгробни слова. Тези действия не са естествени; те произлизат от взаимовръзката между исторически моменти – откъснати от динамиката на историята но впоследствие интегрирани обратно в нея. Резултатът не представлява истински живот нито пълна смърт - подобно на мидите по морския бряг след отдръпването на океана с живата памет.
Пиер Нора