Ватиканът: история и тайни

Ватиканът, известен още като Ватиканския град, представлява държава, управлявана от владетел, който същевременно е и римски епископ и патриарх на Запада. Той носи титлите примас на Италия, архиепископ и митрополит на Римската област и в качеството си на наследник на апостолите изпълнява ролята на викарий на Исус Христос или върховен понтифекс на Католическата църква.

Въпреки многобройните звания на своя глава, тази държава не притежава истински суверенитет; такъв статус се предоставя единствено на Светия престол. Папата упражнява висшата власт над Ватикана, който има своеобразно правно устройство - придобито с времето вместо да бъде основоположено по традиционния начин за нова страна. Следователно Светият престол остава неразривно свързан с личността на римския понтифекс, независимо къде се намира той – винаги оставайки водачът на Вселенската църква.

Историческият момент за основане на Ватиканския град е 11 февруари 1929 г., когато са подписани Латеранските договори между Италия и Светия престол. Това споразумение разрешава т.нар. "римски въпрос", възникнал през 1870 г., когато папата бил смятан за затворник във Ватикана след анексията му от италианското кралство. Отказвайки Законa за гаранциите – едностранна мярка без преговори – Църквата почти загубила надеждата си да стане независима държава.

"Гаранциите", предложени от италианското правителство относно свободното функциониране дотогава като духовен лидер ни изглеждали недостатъчни: дори финансовата помощ била приета само условно. Законът обаче останал в сила до Конкордата през 1984 г., която установява ново финансово споразумение между страните.

С политически договор било възстановено Папството в Рим с ограничена територия; паралелно друга уговорка определяла правомощията спрямо вярващите и имуществото им в Италия, признавайки католицизма за официална религия до отменянето й през февруари 1984 г., последвано от нова сделка между Светия престол и Италианската република през юни 1985 г.

Историята обаче не може да бъде сведена само до този кратък период: близките шест десетилетия са част от хилядолетната история а Папската държава както социални превратности така и значими духовни събития отсам самото учредяване Църквата от Христос преди две хиляди години.
Разказването й предполага разглеждане живота именно тези двеста шейсет четирима папи изминали векове наред; но това би било редуктивно що се касае към структурата самата Църква включително конгрегации , трибунали , канцеларии , епархии ; аналогично недостатъчно представяне би било описанието чиста география „територии“ около катедралния комплекс “Сан Пиетро”, дворците или градините — те оставяли извън внимание важност червенокръвното благородничество (висша църковна йерархична класа).

Накрая важното присъствие освен очевидният малък площад под покровителяго постулат го разширява даже извън него откъм базилики абатства а всичко необходимо недвижимо имущество осигуряващо мощ успешно властване чрез собствен бизнес модели финансов мироглед .