Делба на съсобственост

В представеното изследване се обсъждат множество и разнообразни теми, свързани с процеса на делба на съсобственост. Поради сложния характер на разглежданите въпроси, правната регламентация на делбата е разпределена в няколко нормативни документа: Закон за наследството (ЗН), Закон за собствеността (ЗС), Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Процесът по делба на съсобственост обхваща аспекти от различните области на частното и публичното право, като разделението между тях е относително. Това е напълно логично, тъй като правната уредба демонстрира взаимовръзка и взаимодействие между различните норми, които образуват единна система.

Някои от разпоредбите относно делбата в ЗН имат основно материалноправен характер, докато други са свързани с материално-процесуални аспекти. Подобна ситуация важи до известна степен и за правилата по делба в ГПК, особено във връзка с съдебните спогодби или придобиването на права върху неподелени жилища чрез вписването им под законна ипотека.

Следователно не може да се направи ясна граница между правните аспекти на делбата въз основа само формалистични критерии за материалноправност и процесуалност. Регулацията по тази тема представлява интегрална система.

В този контекст би било полезно да се сравнят нашите правила с тези във френското право, където институтът "делба" е цялостно регулиран от разпоредбите в чл. 815-892 от Френския граждански кодекс. Сходства могат да бъдат открити също така в законодателствата на други държави членки на Европейския съюз.

Всички тези фактори показват необходимостта отделните проблематики около делбата да бъдат разгледани комплексно с цел намиране на решения за практическите въпроси и теоретичния интерес към темата.

Изследването отчита значителни промени в българското законодателство както и богатия опит от съдебната практика. В него са включени научни разработки и публикации относими към тематика касаеща делбата, концепциите които са подробно анализирани тук.
Авторът