Риск и общуване

Рискът при общуване не е чужда тема за психологията. Тя все по-често се насочва към идентификация и регулиране на рисковите ситуации в различни конкретни области.
Всяка комуникативна ситуация притежава алтернатива за развитие "риск". Това не бива да се смята за свършен факт. Много по-оправдано е предварителното усилие за разбиране и справяне с този проблем. Колкото повече човек навлиза в тайните на непосредственото общуване, толкова повече се убеждава в необходимостта от последователно и бдително отношение към промените във всички комуникативни ситуации. Единственото, което трябва да се очаква, е неочакваното.
Рискувайки обаче, можем да увеличим и ползите от контактите си с другите. Ние сме в състояние да се научим да преодоляваме страха от риска и да го използваме за по-ефективно общуване.

В основата на книгата "Риск и общуване" е проведеното от автора през 2003-2004 г. изследване за социалните нагласи към рисковете, съпровождащи непосредственото общуване. То показва как хората обозначават риска на "обикновен" житейски език и как възприемат благоприятните и неблагоприятни резултати от рисковите комуникативни ситуации. Полезна е получената информация и за осъществяване на разнообразни социални контакти.

"Книгата написах не просто за да предоставя на по-широка публика любопитни резултати от едно изследване, а за да облекча и насърча към по-непосредствени и реалистични действия хората, които се занимават с обучение и развиване на компетентност за общуване." В. И.

Владимир Илиев е доктор по психология и магистър по право, член на Съюза на учените в България. Работи в областта на психология на общуването и на личността. Автор е на различни публикации, сред които и книгите "Психология на разговора" и "Общуването".