Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват част от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и начина, по който те се актуализират. Те са въведени като лингвистичен параметър при сравнителното изучаване на българския език спрямо полския и руския. Променената и реорганизирана система от не-лични форми е значима типологична характеристика за българския език. Причастията и деепричастието функционират в изречението като второстепенна зависима предикация, която налага стриктно спазване на формалните правила на съответния език. Липсата на познание или игнориране на тези конструкции лишава езиковото изразяване от средства с богат семантичен потенциал и възможности за структуриране на информацията, представена в изречението.