Жана Д'Арк. Пиеси II

Какво привлича Маргарит Минков в Жана? Защо той я наблюдава с толкова силно вълнение и интерес? Какво намира у нея, което остава незабелязано в заобикалящия го свят?

Пиесата "Жана д'Арк" е изключително обширна за нашата драматургия и поставя множество въпроси, търсейки отговорите на тях. Тя се появява в последната година преди настъпването на промяната. Обществото очакваше тази трансформация с огромни надежди, вече беше ясно, че нищо няма да бъде същото както преди; но имаше и тревожно усещане, че новият прагматизъм ще повлияе на съдбите ни.

Минков пише "Жана д'Арк" като художествено проучване на социалния упадък и като опит да намери решение за разрухата около нас. В персонажа на Жана вижда надеждата. Тя знае как да защитава своите убеждения и разбира, че бездействието само прикрива нежеланието за действие. Убедена е, че устойчивостта идва от самосъзнанието ѝ. Дори осъзнавайки риска от манипулация и изоставяне, тя продължава по избрания си път.

Със своята решителност, страстна отдаденост и искреност Жана печели симпатиите ни.

"Жана д'Арк" впечатлява със значимостта на идеята зад себе си - нейното артистично богатство предлага исторически социални хипотези и прозрения.

Тази драматургия има светло духовно бъдеще.
Маргарит Минков мечтаеше неговата пиеса да бъде публикувана под формата на книга – но не успя да види този свой стремеж реализиран. Бяхме му длъжници.
Никола Вандов