Закони/ Платон

Диалогът "Закони" представлява последната и най-обширна творба на Платон. Заглавието му е точно, но не успява да отрази напълно богатството от теми и аспекти, които философът разглежда в него. Основният фокус на този диалог е върху принципите за създаване на закони в идеалната държава (каквато според текста би трябвало да бъде бъдещата критска колония). Той включва много примери за конкретни законодателства, особено тези свързани с почитането на боговете и религиозните престъпления. Освен това, текстът предлага задълбочени размишления относно философията на законодателството, важността на убеждаването преди прилагането на закона и значението на добродетелта като основа за всяка политическа дейност. С настоящото издание "Закони" завършва представянето на Платоновите диалози в българския език след четиритомника от 1979-1990 г., публикуван от "Народна култура". Изданието съдържа предговор от проф. Богдан Богданов, а преводът и коментарите са дело на Невена Панова и Георги Гочев. Благодарение на подкрепата от Програма "Култура 2000" към Европейския съюз, издателство "Сонм" продължава да предоставя първи преводи на ключови антични произведения чрез поредицата "Делос", ръководена от Николай Гочев.

Платоновите "Закони" впечатляват със своите две взаимноизключващи се интуиции - реалистичен интерес към детайлите в живота и спекулативна систематичност. Философът получава признание за това как неговият труд може да служи като основа за модерни области като правото или икономията му. Например, дългият пасаж относно углавните закони демонстрира прецизното разграничаване между различните ситуации при убийствени деяния извършени под влияние na гняв; класификациите му по тези въпроси надхвърлят съвременните юридически разбирания.

Относно начина по който трябва да се четат “Закони”, можем само да кажем че всеки читател има свой собствен подход – някои ще усетят логиката във философската структура повече отколкото други; реакциите могат да варират между възхищение до недоумение или безразличие. Независимо обаче какво мислим индивидуално, подобно както Платон ни провокира с размисли около законността и управлението – така сме ангажирани с тях и ние сами в нашия живот: практически реализирайки ги ежедневно или абстрактно замисляйки се върху тях.

Тази книга притежава полезност именно защото задава важни въпроси относно щастието – посланието й подсказва, че материалното благополучие не води непременно до истинско щастие; вместо това онези търсещи радост трябва насочат вниманието си към стойността единствено на непроменливостта . Утопичният модел за устойчива държава обаче вероятно остава само частично приложим в днешния свят - така ми изглежда.
Богдан Богданов