Философия и език

Езикът е неразривна част от нашето същество, както и от средата, в която живеем и взаимодействаме с другите. Чрез него придобиваме знания и можем бързо да достигнем до всяка точка на света, изразявайки мислите, чувствата и преживяванията си; той служи за средство за запазване на опита ни за бъдещите поколения. Освен това езикът представлява обективна реалност, която трудно подлежи на промяна по желание на някого. Всеки път когато се занимаваме с неговите особености – било то теоретично или практически – неизменно попадаме на въпроси извън рамките на специализираните науки за езика. Какво е значението зад думите и изреченията? Кои фактори определят истинността на изказванията? Какво трябва да знам, за да овладея даден език? За какво използваме езика? Как протича развитието му и какви фактори го влияят? По какъв начин хората комуникират помежду си? Какво символизира езиковият знак? Тези питания имат философски характер именно поради тяхната обща природа. Нуждата от разработването на теоретични модели, които описват основните характеристики на езика, става очевидна. Отговорите искат поставяне в различни контексти, като най-важният остава този между езика и реалността.

Чрез изучаването на езика философията постепенно разкрива своето "професионално" поле и независимото си развитие. Това не е абстрактно учение основано само върху спекулативни идеи; самият език е напълно осезаемо явление чрез което можем да търсим ясни решения по фундаментални въпроси. Не всички философски теми са свързани пряко с языка , но много могат да бъдат разгледани през призма́т му.

Философското проучване на речевия акт открива пресечени точки между философията и множество други области - лингвистика, когнитивни науки, психология и дори изкуствен интелект. Ясно се вижда интердисциплинарния подход към резултатите; философските представители не претендират да решават проблеми в чуждите науки а просто предлагат нов поглед към стартиралото обсъждане .

Тази перспектива може да бъде достъпна също така за нефилософски настроени индивиди , които често я търсят; тя все пак остава чисто философска гледна точка . Философските размисли относно мястото и ролята над разговора притежават екзистенциален смисъл който изглежда неизменимо важен .