Неделна книга. Преживелици

Концепцията за тази книга възникна по време на нашите традиционни неделни обеди. Те се утвърдиха като ритуал, представляващ заслужена почивка след натоварените дни през седмицата. Първоначално започнахме да се събираме в началото на седемдесетте години на миналия век, когато бяхме млади и съпрузите ни Цветан и Данчо все още бяха живи. Всяка неделя прекарвахме времето си заедно в престижни ресторанти. След това двете останахме вдовици почти едновременно, но не спряхме с неделните обеди – готвехме ги с настроение, сякаш ставаше дума за малък празник. По-рано менюто редувахме между нас две; но постепенно ситуацията се промени.

Тъй като не ми харесваха ястията на Нина (Блага), често или я канех у дома, или носех тенджерите при нея. Синът ѝ Радослав беше много щастлив от това, тъй като можеше да опитва вкусната храна. Майка ми ме научи как да готвя добре и всеки, който е опитвал моите ястия го потвърждава.

Докато приятно похапвахме и отпивахме ракийка (а понякога имаше и по-добро питие), споделяхме спомени за преживяванията си заедно, общите ни приятели и различните шеги, които правихме един на друг - те пък отвръщаха със същото! Всички знаеха колко близки сме и затова често ни подиграваха. Един колега веднъж шеговито забеляза, че сме толкова неразделни като Дора Габе и Елисавета Багряна. Отговорихme му, че греши - ние не сме поетеси и нашето свързване идва от любовта към литературата а не от един мъж; именно тогава вероятно узряхme идеята за написването на обща книга.