Българската държавност на север от Дунав

„Българите са направили значителен принос за духовното израстване на Румъния и обогатяването на румънския език. В речника на Лазар Шъйняну (шесто издание) се отбелязва, че „това влияние дълбоко изменя граматичната структура и лексиката на румънския". Термини като край, воевода, постелник, храм, скит, старец и владика имат български произход. Според речника на Йон Кандря от 43 269 румънски думи около 8905 (20,58%) са с българска етимология. Дори по-висок процент - 21,49% - показва речникът на Г. Булгър с общо 60 хиляди термина (петнадесето издание от 1999 г.). Той посочва над 12 000 български думи в румънската лексика. Сходни данни предоставя известният филолог Алф Ломбард. Известно е също така, че между XIV и XIX век влашките княжества използвали кирилица; едва през 1865 г., под управлението на молдовския княз Куза, латиницата става официална писменост.

Много наши свещеници и творци работят дълго време в Румъния. Например Григорий Цамблак твори в Сучава след падането на Търново. През XVI век Василе Кочи – молдовски воевода – е син на българина Никола Кочов от селото Пороище в Разградско.

До края на XIX век около Букурещ има налични 33 български села; освен това българи живеят във Брашов, Браила и Банат и основават град Александрия. От тях произлизат много забележителни писатели и поети; някои като известния Великсин пишат както на български, така и на румънски език. Антон Панов от Сливен – познат под псевдонима Антон Пан – композира музиката към румънското национално знаме „Събуди се ,румънецо" и според Михай Еминеску той е един от строителите нa румънската култура .

Руминийкият класически автор Панайот Станчов-Черна произхожда от семейството нa участник в четата nа поп Харитон.Будистът Пирин Бояджиев , който e бил учител години наред в Румынии откри ,че сред местните стихотворци има поне двадесетима bulgari.Така например Борис Kараджа — ученик при журналиста Любен Станчев ot Dobrudzha — стана най-популярният скулптор там . Както казва категорично йон Богдан : “Романия представлява Италията за Българизма”.

Институтът по българистика при Българската академия науките разполага със правото да проучи влиянието ни върху езика nа нашите северни съседи ; знанието за този факт e особено важно . Вазовият стих , гласящ че сме дарили книга нa всички славяни не покрива всичките ни заслуги пред света.
Йордан Дачев е изследовател върху следите оставени oт България врага.”