Съчинения в пет тома Т.3: Седемте небеса. Горящият ангел

Радвам се, че много спомени от мигове с Вили - било то в живота или на сцената, остават трайни за мен. На пръв поглед незначителни, но все пак запазени - виждам как той върви бавно напоследък, но все така величествено; срещам погледа му и чувам гласа му... Преди години той дойде в двора ми в Бояна с жълта кола, подобна на сегашните таксита Лада, и от нея излезе Вили, почти носещ един от любимите си актьори и приятели Иван Кондов. Посрещнах ги, а Вили нареди: „Не се мотай да бъдеш любезен, дай нещо за сърцето! Кондата не е добре." Подадох хапче и вода на Иван, който тихо ми прошепна: „Дай и на Вили - той е по-зле!" Може би небето беше ядосано за нещо тогава, защото дори аз – по-младият – усещах тежест в гърдите. След това двамата легнаха на диваните в моя хол, подреден според модата от онова време; след малко започна да вали силен дъжд и небето сякаш забрави недоволството си към нас.
ПАНЧО ПАНЧЕВ