Да се чете след смъртта ми...

В настоящата книга е представен дневникът на Бойка Вапцарова, който тя е водила в продължение на почти три десетилетия. Включени са също писма до и от нея, различни документи, статии и интервюта. Може да изглежда странно за някого, че през годините животът ѝ е бил разтърсван от една скрита драма. Първият случай се случва, когато тя бива „изправена пред съд“ поради подозренията на самозвани и ограничени „моралисти“. Втори път - става жертва на абсурдни намеци от фалшиви „близки“ и „роднини“, чиито коментари все още могат да бъдат намерени в различни печатни медии и интернет платформи. Третият случай идва от "уликите" на местните псевдодемократи и преоценители на Вапцаров, които не остават по-назад от тоталитарните идеолози.

Често в живота се случва така, че този самопровъзгласил се "съд" ограничава правото на изразяване на хора с деликатна натура и ранимост; те са лишавани от възможността да защитят себе си срещу клевети и обиди, хвърляни към тях от ентусиазирани защитници на псевдоморалните норми. По един неписан закон им се забранява това право приживе. Но след смъртта никой няма властта да го вземе обратно.