Ако това е любов. Разкази

Михайло Пантич, роден през 1957 г., е преподавател в университет и уважаван литературен критик, известен с майсторството си в кратките художествени форми. Неговите разкази следват принципите на неореализма и постмодернизма, като същевременно интегрират елементи от новата градска среда. Той се позиционира като върховен творец на сюжети, вярвайки, че всичко може да вдъхнови добър разказ – било то цитат, метафора или дори абсурдно сравнение; инверсия на фиктивна или реална ситуация; (авто)биографична изповед; смесица между истински и измислени имена; повторения и пастиши до внимателно описани действителни случаи, личности или събития.

Разказите му отличават постоянната смяна на перспективата и ролята на наблюдателя спрямо участника. Те обединяват основния сюжет с коментари по него и оспорват установени истини с цел да предложат уникална комбинация от фикционална свобода и документална точност – предизвикателство за читателя, което носи удоволствие. Сред сборниците с негови разкази са „Хроника на стаята” (1984), „Уондър в Берлин” (1987), „Поети, писатели и други от менажерията” (1992), „Новобелградски разкази” (1994), „Седмият ден от кошавата” (1999), „Не мога да си спомня едно изречение” (2000) и „Ако това е любов” (2003). Произведенията му са публикувани в множество антологии и преведени на английски, френски, немски, италиански, датски, чешки, словенски и македонски език.