Бели грехове

Помниш ли нашата първа целувка, Гоги? В момента си спомням за нея, докато се опитвам да напиша историята ни – необикновена и тъжна. Измина много време от последния път, когато те целунах... Всичко около нас се е променило - включително теб. Но така е животът; за някои той е благословия, а за други - по-малко радостен.

Моят живот винаги е бил изпълнен с странни събития още от самото ми начало. Родителите ми са били студенти, майка ми го е забременяла случайно, а баща ми имал слаб характер и просто се предал. Никога не усетих любовта на баща си – нито веднъж! И отношението на майка ми не беше различно... Един ден преди да вляза в затвора се ожених, но след като излязох оттам бързо взех решение да се разведа. През 2005 година пак ме арестуваха! Бившата ми приятелка каза на разследващите, че съм признал убийството на майка си!!! На базата само на думите й скалъпиха обвинение без никакви доказателства.

Прекарах двадесет и седем месеца в истински ад! Тринадесет от тях бях със осъдени на смърт или доживотен затвор – надяваха се да ме сломят! Но аз устоях… и успях да бъда оправдан!

Един ден получих повикване в Първо районно управление за подписване на протокол от социалната служба. Забраниха ми всякакъв контакт с теб. Отново ме предаде, Гоги. Дадох ти всичко възможно според моите способности! Но какво обяснение можеш да дадеш за тази омраза към мен?!

Въпреки болката и чувството на предателство все още те обичам, Гоги.
Може би съм луд...