Кратка история на кръстоносните походи

**Въведение**

Кръстоносните походи представляват съществена част от историята на страните в Западна Европа, Балканския полуостров, Византия, мюсюлманския изток и цялото Средиземно море. Може да се твърди, че Новото време, което започва с Великите географски открития, до голяма степен дължи своя агресивен характер на идеята за кръстовете. Влиянието им върху известния досега свят е неоспоримо и многопластово. Те осигуряват връзката между различни цивилизации. Много европейци от разнообразни народности насочвали поглед към изтока и за първи път основавали колонии в райони с условия за живот, които били необичайни за тяхното предишно развитие. Общуването с местните жители и установяването на светска власт довело до възникването на нови християнски държави по Източното Средиземноморие - държави със смесено население, култура и религия. Създал се специфичен начин на живот в отвъдморските територии. И днес наследството от миналото оказва влияние върху събитията в Близкия изток; следователно можем спокойно да кажем, че човечеството помни кръстоносните походи вече девет века – особено тъй като паметниците от този период все още могат да бъдат видени в близкоизточните страни и средиземноморските острови.

Процесът на формиране на кръстоносната идея и организиране на походите е резултат от множество сложни исторически фактори. В действията им личат религиозният ентусиазъм, който понякога прераства във фанатизъм; проявява се желанието за обогатяване чрез завладяване на нови територии; често изпъква авантюризмът при много рицари, а историографските хроники описват техния непоколебим стремеж към приключения. Освен това важен аспект са моралните ценности зад тези действия – те успяват да комбинират всички проявления и качества едновременно с редица други човешки чувства и страдания; защото въпреки посветеността си към Бога, кръстоносните походи остават просто един аспект от човешката история.

Становищата относно кои кампании трябва да се считат за кръстоносни варират значително: дали всичките всемирно-християнски експедиции срещу мюсюлмани или само онези цели освобождаване гроба Господен? Поради тази причина авторите класифицират походите (след Четвъртия) по различен начин. Аз бих искал да предложа по-широко разбиране за понятие „кръстоносни“ – буквално само първите три похода целят Йерусалим – но т.к., концепцията продължава своето значение през вековете макар често злоупотребена (дори християнското оръжие понякога било насочвано срещу други християни), вярвам че всички обсъждани експедиции могат легитимно да бъдат наречени кръстоносни под знамето на Светия кръст с папската благословия.
Авторът