Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

„Опознай себе си!“ – е заповядвал един от ранните европейски философи на своите последователи. Сократ вече се е съмнявал в убеждението, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също. Колко прав е бил той, можем да видим, ако разгледаме всяка автобиография.

Излиза, че човек не може да разсъждава без да твори. Никаква индивидуална истина не отразява реалността; тя винаги остава относителна. Затова автобиографиите и автопортретите представляват само личното мнение на автора за самия него, а биографиите и портретите – мнението на другите за него. Степента им на близост или далечност от истината зависи от усилията вложени в тях (този труд обикновено наричаме творческо прозрение). Когато започвах книгата си, бях решил да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега при нейното завършване това заглавие ми изглежда плашещо и не мога просто да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една от многото дарове, които българските потомци дължат на поп Стойко.

В контекста досега тя по-скоро представя биографията не толкова на писателя като личност, а най-вече на неговото единствено произведение. Творбите могат да бъдат сравнени с деца; има синове и дъщери, чрез чиито черти познаваме образа на техния покоен родител – те сякаш повтарят своя произход. Има деца, които отказват връзката със своите родители; чрез отрицанието можеш да предположиш какви хора са били те. Срещат се благодарни деца и творби, които оставят паметник за твореца си вечно време напред. Има обаче произведения и наследници така забравени или пренебрегвани, че гробът им става непознаваем под буренасяне.

Не липсват случаи творчества или деца толкова недостатъчни или провалени - майките им често въздишат: "Да беше ги нямало!" Не рядко срещаме шедьоври или потомство изумително добри - бащата понякога недоверчиво пита: "Аз ли направих това?" Особено тежкият грях обаче остава оцеубийството – ав-тобиография може окончателно да замести своя автор в общественото съзнание и безвъзвратно да заличи истинската му идентичност.

Поп Стойко от „Житие и страдания“ успя успешно да зат shadowра натоварването върху Софроний Врачански.
Но докато живият син става родител сам по себе си , духовните творби остават бездетни . Невъзможно е напълно унищожаване героя от “ Житие і страдания” , така че оригиналният автор оживее . Това което можем само пожелавам е дано България даде шанс Героят тепърва Софионий преброди през нечии новини получаваща подобен успех както Поп Стоика успял преди векове .

Надявам се поне донякъде тези двама герои някак ще споделят животa редом помежду си.
Вера Мутафчиева