Казаларската царица

Когато видя този мъж, който бе причина за нейното падение и страдания, в допълнение към чувството на омраза, тя отново усети прилива на потиснатата и нагло възродена любов от онази вечер. В утробата си носеше плода на неговото съществуване. Тя се развълнува още веднъж. Красивият младеж, който премина покрай нея без да я забележи и бързо изчезна, остави след себе си буря в душата й...

Въпреки че осъзнаваше колко грешно и унизително е това чувство за нейната същност, тя не успяваше да го заличи или задуши... Осъждаше се за постъпката си предишния ден и беше готова да му поиска прошка дори на колене. Вътре в болезнената си душа продължаваше да храни жестоката самоизмама.

Душата й не беше стоманена, а нежна като кристал...