Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В живота нищо не остава без възмездие, дори когато не го осъзнаваме. Когато преминеш през огнената зона и погледнеш назад, вече я виждаш от разстояние. Звуците на експлозиите стигат до теб все по-слабо, а задушливият аромат на разлагащи се тела отслабва. Обличаш униформа, която е била носена от друг. Следите от бодлива тел са затворени с времето. Около теб цари подлъгваща тишина, която запълваш с обичайни ежедневни ползи...
— Вера Мутафчиева

"Бивалиците" на Вера съдържат моменти, които трудно могат да бъдат описани; те просто трябва да се прочетат. Такъв е случаят с нейното описание за бомбардировката над София на 10 януари 1944 г., както и за бягството на хората; споменът за домашната прислужница Наста; шокиращата среща с първите войници от Червената армия във Велико Търново. От същото естество е и разказаното — истинска поема относно звучността и красотата на френския език, открита й благодарение на изключителния преподавател Андре Жирар: "Признавам: това беше моето единствено филологическо образование." И тя добавя как десетилетия наред печели прехраната си “като оформя думи в изречения”, но знае, че нямаше да владее родния си език така добре без опитността при Андре Жирар.

Казвам го тихичко – Вера Мутафчиева не следва шаблоните особено когато става въпрос за конкретен модел. Тя може да понесе два модела едновременно само ако те взаимно поставят под съмнение своето значение. Така например в личния й опит има противопоставяне между неопределеността в живота и ясните факти около него; между реалностите (бивалици) и недостоверните истории (небивалици) в писането; между историческите монографии и романите със събития от историята или съвременността. Разбира се, щом попаднат пред очите й тези двойки концепции, тя ги преобразува — като смъртта на Сталин извън нейната лична действителност влиза в контекста раждането на двете й дъщери или написаното от нея художествено творчество прелива в самостоятелните истини на живота.
— проф. Богдан Богданов