Жизнен опит. Избрани страници от книга на познанието

**Орехотрошачка**

Какви изтънчени времена настъпиха!
Не е и дума да се чупят орехи със зъби.
Даже камъкът вече не заема своето място,
изглежда, че инструментът, с който сме разбивали орехи в детството си, е загубил смисъл.
На сцената излезе хитрата играчка — орехотрошачката,
другар на разнежени съпруги.
Всеки протяга ръка към кестените в огнището,
а замислените студени стратегии пълзят към всяко невинно тайнство.
Ох, толкова заплетено стана всичко —
обиколно и тайно подло; ох!
Паяци от съчувствия обгръщат мен;
безпомощната ми сълза попада в техните мрежи.
С лисица крак слуховете ме дебнат край извора на признанията.
Не смея да развея смеха си —
толкова открито и звънливо лакомство за завистливите човки!
Какво? Да се скрия злонамерено в черупката?
— Душата ми е жива, гола и беззащитна като дете в корито.