Сезони. Интимна лирика

Един поет, който е дълбоко свързан с душата си, споделя наблюдението, че хората напомнят на сфери. В моментите, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често осъзнаваме, че всъщност не се познаваме достатъчно. Вероятно човешкото съществуване е такова, че колкото и да желаем да се сближим и да станем част от живота на другия, нашите общи точки винаги остават на известно разстояние. Затова дори в миговете когато вярваме, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че само орбитите на нашите желания са близки помежду си. Това напомня за песента: „Танцувам самостално дори и с теб”.

„Сезони” представлява опит за откриване на собствените ми очи и сърце; тя е моята лична отражателна повърхност. Независимо от нежеланието ми – книгата показва всичко онова, което се опитвам да скрия от погледа на другите. Обичам я именно защото съдържа потока от моите чувства и преживявания в живота ми. Често се връщах към тези стихотворения като към ценни спомени; приспивала съм се с тях като със своите надежди; будила съм се с нови желания и живяла със стотици очаквания.

Намирам за сложно да изразя нещо повече или различно относно любовта от това вече казано многократно от други творци. Но още по-трудно е да замълчиш чувствата си при всекидневните ти размисли върху тях. Любовта носи усещането за сила и стремежа към непознати хоризонти; тя може да бъде болезнена без възможност за лечение – а би било странно ако такава болка можеше да бъде премахната чрез думи или лекове! Поради тази причина стихосбирката посветена на любовта включва много истини - понякога трудни но важни - които докосват всяка човешка душа.

За мен преди 30 години както и сега любовта остава символът на топлия вятър играещ в косите ми; вкусът на сълзливи моменти; часовник измерващ дни превръщащи се в мигове.
Възможно е всеки читател на моето творчество да добави свои собствени впечатления към написаното тук.

Красимира Кацарска