Българите за руския народ, държава и култура

През първата половина на VII век, под ръководството на княз Кубрат, прабългарите играят решаваща роля в изхода на последната гръко-персийска война. След края ѝ е възстановен Кръстът Господен, който преди това бил откраднат, и така българите стават първите кръстоносци в света.

Масовото покръстване на прабългарите и славяните от княз Борис през май 866 година оказва значително влияние върху взаимното сближаване между двата етноса. То води до формирането на нова народност - смесена по расово-антропологични характеристики и култура, но единна по език.

Цар Симеон Велики основава Велики Преслав и създава Преславската Книжовна Школа с цел да развива и разпространява българската писменост и православие както вътре в страната, така и извън нея. Той допринася за оформянето на българската народност и изграждането на уникална Българо-Християнска цивилизация.

Около 923 година цар Симеон омъжва д daughter си Елена за киевския княз Игор, който я преименува Олга. Между 923 г. и 969 г., тя заедно със своя духовник пренасят важни религиозни текстове на старобългарски в Киев; обучават руси да четат и пишат на този език; укрепват административните структури в Русия; а също така утвърдяват Русия като третата велика европейска държава.

След 989 година български духовници от Велики Преслав и Охрид начело с архиепископ Михаил Болгарин кръщават княз Владимир и го женят за Анна – д daughterята на цар Борис II. Те кръщават руското население, предоставят им богослужебния старобългарски език, строят църкви манастири, учат ги да четат και пише́т , съставят нови произведения . Основават Руската Православна Църква , Руския Суд , задават насоките за развитието рублеврата литературата .

Сериозно значение имали влиянието заведенията северните южните волжските болгари върху руския народ.