Българите за руския народ, държава и култура

През първата половина на VII в. на Кавказ под предводителството на княз Кубрат прабългарите изнасят основната тежест и решават изхода на заключително-последната гръко-персийска война. След нея е върнат на мястото му похитеният преди това Кръст Господен, поради което българите стават първите кръстоносци на Света.
Масовото Свето Кръщение от княз Борис на прабългарите и славяните през май 866 г. дава силен тласък на славянодоминантната взаимна интеграция на тези два етноса и води до образуването на смесено-кръстосаната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност.
Цар Симеон Велики построява Велики Преслав; създава и непосредствено ръководи Преславската Книжовна Школа с крайна цел и задача развитието, утвърждаването, разпространението и налагането вътре и вън от страната на българската писменост, книжнина и православна култура; довършва изграждането на българската народност и създаването на съвсем новата и коренно различна Българо-Християнска Цивилизация.
Към 923 г. цар Симеон жени дъщеря си Елена за киевския княз Игор, който я преименова на Олга. През периода 923-969 г. княгиня Елена-Олга и нейният личен духовник презвитер Григорий пренасят в Киев Симеоновия Сборник и друга религиозно-светска книжнина на старобългарски език; кръщават и обучават на четмо и писмо на български език немалък брой руси; доизграждат основите, централизират, усъвършенстват и укрепват административно-правно и данъчно-финансово руската държава; издигат и утвърждават Русия като трета велика европейска държава.
През и след 989 г. български духовници и книжовници от Велики Преслав и Охрид начело с архиепископите митрополит Михаил Болгарин и митрополит Йоан Дебърски кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II, княгиня Анна; кръщават руския народ, дават му за богослужебен и книжовен старобългарския език, още религиозно-светска книжнина на старобългарски език; служат в съществуващите и строят нови църкви и манастири, учат русите на четмо и писмо на български език, преписват или съчиняват на старобългарски език нови религиозно-светски произведения; учредяват Руската Православна Църква, основават Руското Училище и Руския Съд; полагат и изграждат основите и начертават насоките за развитие на руската на-учно-художествена литература, книжовния руски език, руската народност и руската православна култура.
Съществено-значими също така са влиянието и приносите за руския народ, държава и култура и на северните, южните и волжските българи.