Двете смърти на страшния вълк

Започнах да я пиша, когато бях на около двайсет години – тъкмо завърших Софийския университет. Завърших текста към четиридесетте си години, след като натрупах опит в ролята си на редактор в Българска кинохроника и по-късно като секретар в няколко столични издания. Бях близо до публикуването ѝ през 1984 година от издателство “Народна младеж” в серията за дебютни книги на млади автори, но нещата не се получиха. Провидението обаче знае какво прави! Ако беше видяла бял свят тогава, щеше да бъде само един раздути фейлетон за епохата на "бай Тошо". След революцията в края на ХХ век у мен сюжетът отново оживя и намери своето истинско жанрово измерение за подходящото време. Изминалото време бе дълго – чак до шейсетака ми! Сега, когато тази многострадална книга най-накрая излиза пред публика, мисля си как точно както е била "зачената" с късмета да се появи, дано също така късметът я придружава и при раждането ѝ...
Христо Джелебов