Последните /поети от 80-те години/

Конкурс за банер на 24 май
Антология с поезия от „последните“ поети на 80-те години
18 юни, 2010 г. от mislidumi · 1 Коментар

„Последните“ е сборник, който обединява стихотворения написани през 80-те години на миналия век от дванадесет български творци. Тези поети са свързани помежду си чрез приятелство и литературна връзка. Всички те са родени след смъртта на Сталин (5 март 1953) и започнали да публикуват своите произведения в последното десетилетие преди падането на комунизма. Двама от тях вече не са между живите, а останалите продължават да създават литература.

Сред включените автори са Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957 –2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов (1961) и Данила Стоянова (1962 –1984).

Поетът Владимир Левчев сподели каква е причината за съставянето на тази антология, критериите за избора и това какво свързва или разделя тези дванадесет души.

„Предговорът е написан от Иван Теофилов, с когото работехме заедно в 'Народна култура', където той представяше млади таланти като Едвин, Ани и Илко в 'Пламък'. Въпреки че бях млад тогава, аз и другите автори вече имахме издадени книги. По онова време писах статия във 'Пламък' със заглавие “Поети без книги и книги без поети”, в която говорих именно за тези талантливи хора, които не можеха да публикуват свои творби заради отказа на държавните издателства.

Данила почина едва на 22 години през 1984 г., а книгата й беше издадена чак през 1989 г. Тя бе много даровита poetess , но не стана известна посмъртно както Петя Дубарова.

През 1989 година първи свои книги пуснаха Ани Илков, Едвин Сугарев, Илко Димитров, Борис Роканов и Кирил Мерджански. Заедно с Едвин започнахме нелегални списания - моето се наричаше "Глас", а неговото "Мост". Бях уволнен скоро след това именно затова; глобиха ме сериозно финансово и ми заплашиха със затвор – разбира се не само заради литературата ни; нашият труд разглеждаше политически теми също така.

След известно време сформирахме “Литературен вестник” с няколко други колеги - особено Румен, Ани и Миглена; редактор там остава до днес Едвин. В този вестник поканихме младите тогда Георги Господинов и Йордан Ефтимов. Аз редактировах множество дебютиращи книжки под егидата на “Свободното поетично общество”, например произведението на Кристин Димитрова преди заминаването ми за Америка през 1994 г.. Не сме единственото поколение добри поети от осемдесетте години: налице са личната ни привързаност помежду ни плюс литературната работа — всичко това укрепва нашата взаимосвързаност.

Относно принципа при избора освен основния критерий - литературното братство - имаше два допълнителни формални фактора: всички сме родени след смъртта на Сталин през ’53-та година; второ — пишели сме активно през осемдесетте като финални представители пред разпадащия се комунистически режим.

Най-млад сред нас всъщност е Борис Роканов вместо покойната Данила — той идва към света точно през ’62-а година! Един път Меги Николчина спомена би ли могло да сме изгубено поколение? През осемдесетте все пак липсвахме сред официализираният контекст; около ’89-та никой не проявяваше интерес към poezia , докато после ново поколение навлезе благодарение донякъде утвърденото наследство наше.“

Владимир Левчев,
17 юли 2010