Теории за психичното развитие в психоанализата

В книгата се представя приносът на психоанализата за разбирането на психичното развитие на човека в онтогенезата. Психоаналитичният метод изследва несъзнаваните психични процеси, в които участват предимно впечатления, запаметени през ранното детство. По този начин той дава възможност да се правят изводи за въздействието на миналия опит върху преживяванията и поведението на човека в настоящето. Ето защо проблемите на развитието винаги са имали важно значение за психоанализата.
Психоаналитичният метод се насочва към вътрешния, субективния свят. Едва в последните десетилетия се създадоха теоретични модели, интегриращи данните от психоанализи с данни, получени чрез други изследователски методи. Такива методи, непознати по времето, когато Фройд предлага своята първа теория за развитието (теорията за фазите на либидото), са детската анализа, директните наблюдения върху деца, лонгитюдните изследвания, лабораторните експерименти и данните от близки области, като: психология на детското развитие, когнитивна психология и изследвания на развитието на централната нервна система.
В книгата са представени както класическите теории на развитието, основани предимно на психоаналитичния метод, така и съвременните интегративни теории. Тъй като тя е адресирана към българските читатели и при написването й е взета предвид почти пълната липса на литература по разглежданата проблематика на българския пазар, наред с конкретния принос на отделните изследователи към въпросите на развитието се разглежда и спецификата на теоретичните им позиции. Представени са позициите на четирите големи теории в психоанализата: теориите на нагоните, на егото, на обектните отношения и на Аз-а.
Книгата е за читатели, които вече имат основни познания по теория на психоанализата, и може да бъде полезна на психолози, психиатри и клинични социални работници, на студенти по същите дисциплини, както и по други специалности, желаещи да задълбочат познанията си по теория на психоанализата.