Теории за психичното развитие в психоанализата

В настоящата книга се разглежда приносът на психоанализата към разбирането на психичното развитие у човека в контекста на онтогенезата. Методологията на психоанализата анализира несъзнаваните психични процеси, които до голяма степен са свързани с впечатления от ранното детство. Този подход позволява да се направят изводи относно влиянието на предишния опит върху текущите преживявания и поведение на индивидите. Поради това темите за развитието винаги са били ключови за психоанализата.

Методът е насочен към вътрешния, субективен свят на личността. В последните десетилетия обаче бяха разработени теоретични модели, които съчетават данните от психоаналитичните проучвания с информация получена чрез различни други изследователски методики. Такива новаторски подходи, непознати по времето когато Фройд формулира първата си теория за развитието (теорията за фазите на либидото), включват детската анализа, наблюдения над деца, лонгитюдни изследвания и лабораторни експерименти, както и сведения от сродни области като психологическото развитие при децата и когнитивната психология.

Книжният труд представя както класическите теории по развитие базиращи се основно на психоанализа, така и съвременните интегративни концепции. Ориентирана е към българските читатели и отчита почти пълната липса на литература по темата в България; освен конкретния принос от отделните учени по въпросите свързани с развитието, книгата обсъжда спецификите в техните теоретични възгледи. Изложени са становищата относно четирите основополагающи теории в рамките на психоанализата: теориите за нагоните, егото, обектните отношения и Аз-а.

Тази книга е предназначена за читатели със солидна база знания по теорията на психоанализата и може да бъде полезна не само за специалисти като психолога или psychiatristi , но също така студенти във всички тези области желаещи да задълбочат своето разбиране по тематика свързана с теорията нa psychonalysis .