Идеята за човека в старогръцката лирика /архаика и класика/

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Тя има диплома по българска филология с допълнителна специализация руска филология от същия университет. Нейната публикация включва книгата „От разказа към мита" (1997), написана в съавторство със Светла Черпокова, както и антологията „Старогръцка лирика" (2001). Дияна е автор на множество изследвания и статии за античната литература, както и за западноевропейското изкуство. Освен това е съавтор на учебници и помагала по литература.

Настоящата книга представлява докторска дисертация, която се основава на систематично проучване на аспектите на човешкото присъствие в старогръцката култура. Изследването разглежда как елините възприемат себе си и другите, взаимодействието между божественото и човешкото, а също така начините, по които тези теми намират отражение в художествената продукция. Анализирани са ранните представи за човека, техните проявления в старогръцката лирика като част от агоналната културна среда — където стремежът към слава и безсмъртие играе важна роля; паметта се явява ключов фактор за постигане на този идеал.

Книгата акцентира върху развойните тенденции в старогръцката лирика през архаичния период до класиката им. Тези тенденции са поставени във връзка с общокултурния контекст с цел да се проследят дълготрайността и трансформациите на определени теми, мотиви и литературни топоси от архаичната до раннокласическата епоха, които продължават да влияят върху западноевропейската култура чак до края на XVIII век.

Изследването подчертава приемствеността между различни исторически периоди относно художествени практики – тематики, мотиви и устойчиви антропологически категории формират основата на западноевропейската култура. В него се открояват интересни интертекстуални връзки не само вътре в самата стара гръцка лирика но също така спрямо следващите я европейски поетични традиции. В допълнение анализира развитието езиците живописен і пластичен стил през VII–IV век пр. Хр., установявайки канони за изображение при скулптурното творчество обаче наред с визуализацията чрез живописта; освен това разискват взаимовръзките между музиката та лирикaта i начина ,по който соловият жанр започва своето развитие.