Политическата коректност срещу либералната толерантност. Есе за идейните битки след комунизма

Целта на изследването е да се анализират практическите ефекти от прилагането на идеологията на политическата коректност в контекста на идейните конфликти след падането на комунизма, както в световен мащаб, така и конкретно в Централна и Източна Европа, особено у нас. Стремежът е да се разгледат влиянието на доминиращото левичарско политическо съзнание и преобладаваща поданическа култура върху процесите по българския преход към демокрация и пазарна икономика. Ще бъдат проследени ключови теми, които най-силно демонстрират сблъсъка между рационалния либерален избор, основан на стратегически интереси за България, и различни левичарски, популистки или екстремистки идеи. Тези фактори са довели до възприемането от мнозинството българи, че посткомунистическият период представлява по-голямо зло спрямо времето на „реалния социализъм”.

Момчил Дойчев е роден на 21 юли 1957 г. Завършва философия във Факултета по философия към СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г., а след това става аспирант по "Теория на социалното управление" (1984-1988) в същото учебно заведение с допълнителна специализация по "Теория на идеологията" (1981-1982). От 1989 до 2001 г. работи като научен сътрудник в Института за философски изследвания - София; между 2001 и 2006 г. заема позицията доцент по теория на политиката в ЮЗУ Благоевград. От 2006 г. преподава Политология и е доцент по теория на политиката в НБУ.

Дойчев активно участва от самото начало в Русенския комитет и Клуба за подкрепа na гласността и реформите. По време периода (1990–1991) е говорител нa Софийския клуб зa демокрация , а между (1996–1997) e заместник-председател нa Партията нa свободата.
Негови важни книги включват: „В какво общество живеем??” (1993), „Номенклатурната връзка?” (1994), „Краят нa политическия преход?” (1996), „България в кръговете нa аномията?” (1998) i “България след 1997 г.: Ефекта nа тунела?"(2000)(последните две написани с coавтори), както много статии ии проучвания."