Езерни молитви

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 година в село Лелич, разположено в Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград и продължава обучението си в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Получава докторска степен по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица и започва да преподава богословие във Белградската духовна академия. По време на войните от 1912 до 1918 г., той активно участва като доброволец, проповядвайки и помагайки на пострадалите хора. През 1915 г. бива изпратен от правителството в Англия и Америка, а след завръщането си през 1919 г., е избран за Жички епископ. През 1920 г. е преместен към Охридската архиепископия, но по искане на Архиерейския събор и народа му се възстановява обратно на позицията си в Жича през 1936 година.

След окупацията на Югославия през 1941 година, Владика Николай попада под интерниране от германските нацисти и е изпратен заедно със сръбския патриарх Гавриил в концентрационния лагер Дахау. Освободен през 1945 година, той решава да не се връща обратно в комунистическа Югославия и вместо това се преселва в САЩ през 1946 година. Продължава да пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 година; умира докато стои пред Бога с Библията открита пред себе си.

Мощите му остават запазени до1991 годинaв американския сръбски манастир „Св.Сава"в Либъртсвил.Веднага след падането на комунизма ,изказаното приживе желаниена Владика Николай -да бъде погребан сред родната земя ,осъществява .Скоро след това Сръбската Православна Църквадекларира канонизацията му.