Митът за Одисей

Моята концепция в „Митът за Одисей“, написана в края на 70-те години, произлезе от личния ми страх пред разпадането и деградацията на социалните и ценностни отношения, както и от възможността за връщане към примитивизма. Идеята беше подложена на сериозна критика и осмиване. Бях свидетел как студенти (подобни на днешните охранители на моите противници) бяха готови да ме нападнат физически заради моите "ретроградни" виждания. Нека им бъде простено; стига сега да знаят какво трябва да правят.

„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“ е най-личната книга, която съм написал или вероятно ще напиша. Тя представлява изповед наближаваща петдесетата ми година – период, който се смята за решаващ в живота на човека. Помните ли? На петдесет Одисей започва своето завръщане, а Дон Кихот тръгва по пътя си на рицарски приключения. Очаквах бурята, която настъпваше, но не до такава степен! Само аз знам колко много страници - над две хиляди - са били написани „за“ и „против“ тези есета, които всъщност обхващат само 150 страници. По пример на един западен колега бих желал при някой юбилей да се отпразнува с издаването на три или четири тома със статиите срещу мен и произведенията ми; това би било радостно за мен повече отколкото самите мои текстове!

Не искам да звуча самодоволно, но вярвам че тази книга и свързаните с нея спорове ще бъдат оценени по достойнство занапред. Цветан Тодоров я преведе във свое списание в Париж именно от моята работа; чувал съм, че тя е привлякла интереса на интелектуалци зад граница още тогава. Считам, че след като преодолеем повърхностния нихилизъм характерен за времето на тоталитаризма, моментът ще дойде и за тази книга.
Тончо Жечев
Болки от текущото Летописи , 1995 г."